Warren Buffett says Berkshire is reversing course on airlines In Shanghai, Tesla to build 4,000 Model 3s/week by mid-2020 Българка събира световни светила в инвестициите в oнлайн събитие China’s ‘rice bowls’ cracking as big home appliance maker speeds up job cuts Българският бизнес и бизнесът на ОАЕ се обединяват в борбата срещу коронавируса Prime Minister Boris Johnson tests positive US eyes new outbreaks as infections worldwide top 575,000 World Health Organization believes it’s too early to introduce STRICT quarantine in Russia, Kremlin agrees

Брекзитът: развод след 40 години брак без любов

      Published on Wednesday, 31 January , 2018      416 Views     
Брекзитът: развод след 40 години брак без любов


Лондон започна процедура по развод с Европейския съюз след 40 години брак,

който бе повече по сметка, отколкото по любов, и икономическите въпроси винаги бяха по-значими от политическия проект.


| Bulgarian Business Club Sponsored Articles Network Advertise here

“От 1973 г. това е прагматична връзка с акцент върху икономическите измерения “, подчертава Полин Шнапер, преподавателка по съвременна британска цивилизация в Сорбоната в Париж. “Сантименталното измерение почти не съществува“, каза тя за АФП.

Според преподавателката по европейско право в Уестминстърския университет Патриша Хогуд “това бе не само договорна, но и условна връзка”.

Отначало Обединеното кралство не иска да се присъедини към европейския проект, заченат след Втората световна война в дух на помирение.

“Не се чувствахме достатъчно уязвими, за да се обвържем с него”, обобщава Анан Манон, преподавател по европейска политика в Кигс колидж в Лондон и директор на програмата “Обединеното кралство променя ЕС”. Обединеното кралство не излезе ли победител от войната?

Страната освен това остава отдадена на специалната си връзка със САЩ и на колониалната си империя или поне това, което е останало от нея.

Лондон обаче гледа с добро око на проекта и го подкрепя, припомня Джон Спрингфилд, научен директор на Центъра за европейска реформа в Лондон. За това свидетелства речта през 1956 г.в Цюрих на Уинстън Чърчил, който призова за създаването на “Съединени европейски щати”, казва той.

“Клуб на другите”

В началото на 60-те години на миналия век нещата се променят: икономическият растеж на Великобритания изостава значително от този на съседните Франция и Германия. Общият пазар става привлекателен. Присъединяването на Обединеното кралство обаче няма да стане така лесно.

Първото кандидатстване, през 1961 г., се натъква на ветото на генерал Шарл дьо Гол, който вижда в британците “Троянски кон” на САЩ и поставя под съмнение европейския им дух.

След ново вето на френския президент през 1967 г. Обединеното кралство най-накрая влиза в Европейската икономическа общност през 1973 година. Този момент обаче съвпада с първия петролен шок и очакваният икономически бум не се случва. При все това през 1975 г. над 67 процента от британците гласуват на референдум за оставане в ЕИО.

Този резултат обаче не разсейва колебанията им, тъй като политическите лидери – както лейбъристите, така и консерваторите – въобще не са склонни да защитават ползите от присъединяването.

Точно обратното, загрижени основно да бранят “националния суверенитет”, те използват ЕС “като изкупителна жертва за всичко, което не върви в Обединеното кралство, както в икономиката, така и в политиката”, казва Патриша Хогуд.

“Късното влизане затвърждава чувството на дискомфорт… чувството, че сме се присъединили към клуб, чийто облик е моделиран от други” в техен интерес, обяснява Манон.

Не закъснява и първата криза. През 1979 г. Лондон отказва да участва в европейската валутна система в името на националния и паричния си суверенитет. След това се противопоставя на всяка инициатива за засилване на политическата интеграция, с което засилва впечатлението, че е “с единия крак вътре, а с другия отвън”. През 1985 г. отказва да се включи в Шенгенското споразумение, а през 1993 г. – да стане част от еврозоната.

“Искам си парите обратно”

Политика, теоретизирана от Маргарет Тачър в реч пред Колежа на Европа в Брюж през 1988 г., в която тя отхвърля идеята за “европейска супердържава, упражняваща власт от Брюксел”.

Четири години по-рано консервативната лидерка най-сетне получава отстъпката в британската вноска в евробюджета, за която настоява с прочутия възглас: “Искам си парите обратно”.

Опълчването срещу Брюксел се изостря в средата на 90-те години на миналия век със създаването на партия ЮКИП, която се бори за излизане от ЕС. Изборните й успехи, най-вече на изборите за Европейски парламент през 2014 г., карат Консервативната партия, в която по онова време вече има голяма евроскептична фракция, да втвърди своята реторика.

Кризата в еврозоната и масовата имиграция от ЕС – макар и имигрантите да са дали своя принос за британския растеж, както подчертава Шнапер – допринасят за радикализирането на дебата. Това кара премиера Дейвид Камерън да организира на 23 юни 2016 г. референдум, на който да се вземе решение за членството в ЕС.

Въпреки че това допитване поставя края на една мъчителна връзка, “това няма да помогне нито на Обединеното кралство, нито на ЕС”, смята Спрингфорд.



https://dariknews.bg/

Keywords:
Category Лондон | 2018/01/31 latest update at 11:12 AM
Source : | Photocredit :
417 Views
Comments Add comment

Popular articles



Bulgarian Business Club
Related Articles
The editorial staff of Bulgarian Business Club would like to give all of its readers from Bulgaria and the whole world the opportunity to participate actively in the development of the website! If you have something interesting, fun, scandalous - just something worth to be seen from more people. Capture it and share it in the Bulgarian Business Club with a short text.

Do you have information you want to reach our readers?

Send article/s

You can subscribe to our Facebook, Twitter or use our RSS feed channel to always read the most important news about Bulgaria.


Sponsored Publications